Та и аз, подобно на този приятел, никога не съм карала нещо по-сложно от найлон, но мога да разкажа доста скиорски и бордистки истории, 90% от които завършват с „... и после земя-небе-земя-небе и затва копеле днес не мога да сядам” . Но не, няма да ви занимавам с процеса на каране, защото бях твърде впечатлена от условията, които се предлагат около самото удоволствие да редуваш гледката земя-небе.

И така, действието се развива през дългата почивка около празника на Републиката, а действащите лица са Стела ( прекрасната ми колежка), Жоро, her better half (ама better главно в преустройството на мивки), двама техни приятели, хижарят и облите валкирии. Място на действието – хижа Безбог, онази, която е по-нависоко и която напълно заслужава името си.

За 80-сантиметрово легло в стая с две двуетажни легла, масичка, мивка и останки от рафтове, всяко от действащите лица си плаща по 20 (двадесет) лева на вечер. В цената влиза и санитарен възел на етажа, както и унисекс баня – една за цялата хижа. Санитарният възел съдържа: тоалетна тип „скиорска почивка”, душ, чешма и едно кранче. Кранчето е на студената вода на мивката.

И така – the better half тръгва болен от София, а детето на приятелското семейство се разболява също. Оздравяване няма, защото хижарят е решил, че ще направи планинска обстановката в стаите – двойният прозорец се оказва единичен, уплътнението – липсващо. Резултатът – навяване на сняг по перваза на прозорците. Прави се оплакване. Реакцията на хижаря е оптимистична:

- Е, поне един прозорец има, нали?  

- Ама ние сме с малко дете! – Разтревожено отбелязва бащата.

- Е добре де, ще ви дам още одеяла.

От тази самарянска постъпка дори майка Тереза бе трябвало да с поучи. Но това е само върхът на безбоговския айсберг.

Действие първо. Стела, като всяка нормална жена, би желала да си направи сутрешния тоалет. Това очевидно не може да стане с помощта на едното кранче на етажната баня, затова тя, като малко дете, тръгва по пижамка, паста за зъби и коса, неподвластна на физически закони надолу към унисекс банята. Банята, като Вълчитрънското съкровище, се държи под ключ и се пази от адовите хрътки. Пардон, визията се избистри – не е хрътка. Хижарят бил. Познавам Стела, така че съм убедена, че е помолила учтиво за ключа. Хрътката обаче е показала всичките си зъби и излайва:

- Има авария! Ти знаеш ли какво значи авария? Има само вода за тоалетната и то студена!

Въпреки, че дълбоко се съмнява в думите му и въпреки че знае значението на думата „авария”, Стела някак запазва спокойствие и задава следния логичен въпрос:

- А каква ще е компенсацията, че плащам 20 лева за това, че в стаята ми има сняг и няма топла вода?

При звука на мръсната дума, хижарят изпада в състояние, близко до бяс на глутница хрътки.

- Каква КОМПЕНСАЦИЯ??? Ти си в хижа! Не стига, че има къде да спиш...

Действащото лице на хижаря напуска сцената и се скрива в ресторанта.

Второ действие: Следобяд е. Стела е в ресторанта. Хижарят я приближава.

- Много ме е яд на теб. Ти ли ми направи проблем за водата? Айде бягай да се къпеш.

Стела е малко над върха на екстаза, затова пропуска въведението и чува само „къпеш, къпеш, къпешшш...” Момчета от хижата, също опиянени от думите, скачат радостно: „Има топла вода???”. Но хижарят бързо охлажда ентусиазма им (в пряк и преносен смисъл):

- Днес само за жените има топла вода.

И така, да живее матриархатът в чистия му вид. След банята дори и животът в хижа Безбог може да изглежда розов. Дори и коментари от персонала тип: „Ааа това ли е момичето? Изкъпа ли се? А друго искаш ли – (Стела – Не благодаря)” не могат да ти развалят настроението. Дори подхвърляния от барманката и другите жени с кръгли тела, кръгли ръчички и малки очички не могат да ти провалят деня. Дори цените:

Шопска салата – една шепа за 4,50 лв.

Пиле с ориз сякаш готвено с лепило – 5,50 лв.

Двойно кафе с мляко – 4 лв.

не могат да те ядосат.

Спокойно е дори когато Стела се приближава до бара и барманката (с червено като на Къртни Лов червило) скача с репликата:

–       Ти нали каЗА, че нищо не искаш? Видя ме, че ям!

... и когато става ясно, че когато си на БАЛКАН, трябва да си носиш торба дребни пари.

... И когато водиш борба всеки път, когато искаш да поръчаш препечени филийки за детето си (да не мислиш, че някой ще ти пуска скарата специално, за да ти угажда на градските фасони?), защото има разстройство и друго не може да яде...

Но най-добре е, когато си тръгнеш от тази хижа.

Добре дошли в България – такава, каквато е. Посткомунистическа, управлявана от дребните страсти на малките хора, чакали години за москвич, удавили мъката си в домашни питиета.