Неделя не е ден за пътуване. Пътуват само странните хора – Веско, който е в Стара Планина и ми се обади да сподели една бира с мен по телефона, Пепино, който не спира да пътува и навсякъде го дебне нещо хубаво и... аз. Аз пътувам към теб.

Пътищата ми към теб са миговете усамотение, когато съм благодарна на света за това, че съм просто АЗ и ти ме виждаш такава - изплашена, но готова да тръгна.

Тук съм за малко - спрях само да почина и след това ще продължа като малък принц да познавам собствения си свят през очите на другите.

Тук съм само за малко – като SMS в телефона ти, който ти все някога ще изтриеш, но знам, че първо ще го отвориш да го прочетеш.

Тук съм само за малко – като диска на Мадона, който не излиза от CD player-a в кухнята и всеки ден пътува от първа до осемнайста песен, но скоро ще ми омръзне и друг ще дойде на негово място.

Тук съм за малко – като храната в хладилника, като вечно менящия се чай в шкафа, като водата в лампата за етерични масла, като сапуна в банята.

Тук съм за малко и ще остана като парфюм по кожата ти, като шал около врата ти, като първата песен, която чуеш сутрин в главата ти, като прашинка на миглата ти.

И след това, когато ме няма, аз пак ще пътувам. Към себе си, за да открия теб.